|
|
Навигация |
 Начало
Защо Атлантида
Езиковата
Самоуправление
Блясък
Арт
Форум
Образование
Личност на Езиковата
|
Абонамент за RSS бюлетин |
|
|
Още за Езиковата |
|
Ezikovata.net
Официален сайт
Немски сайт
Страница в Wikipedia
|
Брояч |
|
|
| Театър | |||||||||||||
|
Очаквам допълнения към списъка на играните пиеси. Ще се радвам на по-качествени снимки. Извинявам се за състоянието на публикуваните. Пишете на atlan_tida@abv.bg Съдържание: |
|||||||||||||
| Материал от Антония Христова | |||||||||||||
|
Спомням си първата пиеса на 12-ти клас, която имах удоволствието да гледам-“Криворазбраната цивилизация”. Бях много учудена като видях толкова много познати лица, превъплътили се в забвни роли. Още тогава в мен се породи желанието един ден да бъда една от тях, макар и за малко.”И дръвче да съм, няма значение. Важното е да съм част от тази традиция на ЕГ”-си мислех трепетно всяка година след преедставленията. В 11-ти клас разбрах, че Стоянчо-толкова обичан и уважаван от учениците, този, който повече от 30 години дава своя принос за изпълнението на нашата традиция, се отказва от нас. Неописуемо беше разочарованието, което обзе мен и други ентусиасти като мен. И все пак пиеса имаше...И ето, че дойде нашият момент! I част-Кастингът Много доброволци се явиха.Едни рецитираха Смирненски, други изиграха екшън-сцени. Оказа се, че сме доста талантливи, ама нещо ни липсват момчета (те по принцип са дефицит). Така че се наложи втори кастинг. II част-роли Е, събрахме се!Слава- нашият нов духовен водач-ни предложи да се развеждаме по български. С дяволито пламъче в очите ни представи пиесата на Недялко Йорданов, която ние единодушно одобрихме. Изникна въпросът, кой каква роля ще играе. Много се изпотихме докато открием второто си аз. Сред първите, ориентирали в дебрите на театралното изкуство бяха ответникът Караниколов( Чочо) и адвокатът Стоянов (Стефан). По-трудно беше с колоритните свидетели. В крайна сметка се справихме и след всяка репетиция образите все повече ни влизаха под кожата. А като стана дума за репетиции... III част- репетиции Честно казано за мен те са най-интересната част, по-вълнуващи от самото излизане на сцена. За това до голяма степен допринесе Слава със своя темперамент и забавни истории от респектиращата си кариера като актриса. Някои имаха нужда от мъничко викане, за да събудят артистичното в себе си и да влеят живот в играта си. Може би е имало тук-там наранено самочувствие и опънати нерви, но всичко си струва заради блестящия резултат, зарадо самите нас. Да, отне ни известно време, което можехме да използваме за наближаващите изпити, да, позабравихме физиономиите на някои учители покрай репетициите (то това си е плюс),но пък имахме уникалната възможност да изградим нов колектив, да проследим раждането на образите на Парашкев (от Наско) с неговите патки, учителката Иванова (от Ели) с нейния зюмбюл и т.н. Времето неусетно измина и колкото по-малко ни оставаше, толкова по-упорито репетирахме. Може да се каже , че за някои от нас театралният салон се превърна във втори дом. Дните точно преди съдбовния петък наистина ме накараха да се почувствам като част от едно цяло. Влязох в гримьорната, отредена за нас, толкова малка и уютна, и си помслих, че трябва да бъда точно тук, точно сега и с тези 17 хора. Би било глупаво да твърдя, че всички сме преливали от обич един към друг. Това ще оставя на мейкинга на някой филм. Имахме си спречквания, но те нито за миг не са ме накарали да съжалявам за участието си в пиесата. Голяма бъркотия беше избирането на дрехите( суетата си каза думата). Заради костюма адвокат Иванова си спечели прякора полковник Иванова, а другарите Станчев и Парашкев действително заприличаха на луди старчета. Каквото стана на сцената, зрителите видяха, а каквото не са, си остава наша тайна. Вместо това ще направя малка Равносметка-IV част Много обичам момента, в който се нареждаме за снимката, когато сме всички заедно, а звесата се вдига- знак, че е време да дадем всичко от себе си, за да представим за пореден път името на ЕГ-Ловеч. Благодарна съм, че бях част от всичко това, че усетих сладката тръпка на сцената, че я споделих с “другарите” и всички, уважили ни с присъствието си. Май все пак някои мечти се сбъдват... |
|||||||||||||
| Началото | |||||||||||||
56 години талантливи млади хора общуват със своите зрители и оставят трайна следа в съзнанието на своите съученици и учители. 56 години, събрали в едно диханието, мисълта, сърцето, сълзите, усмивките на стотици ученици преминали през сцената на Драматичния състав при ГЧЕ "Екзарх Йосиф I".
През първите години на ловешката езикова гимназия пансионният живот създавал своеобразен свят и чувството за общност. Още през първата година няколко запалени ученици подготвят програми за тържествени чествания и забави, като съчиняват текстове и малки сценки. През 1951 г. Хараламби Андрейчев събира тези 15 годишни ентусиасти и слага началото на Драматичен състав в Езикова гимназия. С пиесата "Искам да се върна у дома" на Сергей Михалков е сложено началото на най-старата училищна традиция. |
|||||||||||||
| История | |||||||||||||
Така близо 6 десетилетия всяка пролет ученици от гимназията представят своя пиеса. След повече от 10 поставени пиеси Андрейчев се пенсионира и щафетата поема Найден Ангелов. С него от края на 60-те години на миналия век се заражда нова традиция - пиесата да бъде представена преди новогодишните празници с участието само на ученици от абитуриентския випуск. През 90-те години традицията търпи нова промяна - пиесата на XII клас става част от Празника на гимназията през месец април.
Последните 13 години в развитието на Драматичния състав са трайно свързани с името на актьора Стоян Георгиев. През тези 56 години младите актьори от Езикова гимназия са представили огромно жанрово разнообразие от пиеси - българска и световната класика, не остаряващи възрожденски комедии и забавни съвременни пародии, мюзикли и театрални адаптации на филмови сценарии.
|
|||||||||||||
| Актьорите | |||||||||||||
|
|||||||||||||
| Емоциите | |||||||||||||
Участието в пиесата е предизвикателство, удоволствие, гордост и безкрайна емоция. Всеки участвал в това събитие пази мили спомени и не престава да се връща - за да се докосне отново до "магията" на Езиковата и нейната театрална пиеса.
Езиковата -Това е сцената, на която всеки има изява, всеки има шанс да осъществи мечтите си. Пиесата се явява като генерална репетиция за нашето бъдеще, утвърждаваща нашето настояще и напомняща нашето минало. Мая Грамовска, випуск 2004 г. Пиесата ти дава възможност да станеш по-близък със своите съученици и да почувстваш духа на тази гимназия. Калоян Митев, випуск 2003 г. Пиесата сплотява училището, внася в ежедневието нещо необикновени празнично. доц. Лада Панева, випуск 1953 г.
Спектакълът ни помогна да се сближим, да се уважаваме, да намерим се беси, чрез другите. Да се опознаем. доц. Мария Хаджийска, випуск 1955 г. Всеки път, когато прекрача прага на театъра се превръщам в част от тази "магия" и осъзнавам колко много сме оставили в това училище и колко много то ние дало. Славея Митева, випуск 2005 Не пропускайте да изживеете Езиковата, да отнесете нещо от нея, когато си тръгвате, но и не пропускайте да и дадете нещо от себе си. Цветелина Емилова, випуск 2003 г. Всичко в тази традиция е обединено от едно чувство, което си няма име, защото вирее само сред на - Чувството Езикова Гимназия. Лора Христова, випуск 2005 г.
Това чувство и "магията" на пиесата всяка година достигат своя апогей в ритуала по символичното предаване на театралния огън. Тогава, когато випуските произнасят своята клетва да пазят традициите и помнят приятелите. Като в култовата сцена от "Вчера". |
|||||||||||||
| Пиесите през годините | |||||||||||||
Под режисурата на Хараламби Андрейчев "Искам да се върна у дома", Сергей Михалков 1951 г. Под режисурата на Найден Ангелов "Спасителят в ръжта", Селинджър - 1965 г. Под режисурата на Стоян Георгиев
"Бягството" - 1994 г. Под режисурата на Елица Матеева |
|||||||||||||
Нагоре