Здравейте!

Много исках този коментар да бъде написан от момичетата и момчетата от 11 Е клас. Защото е посветен на тяхна инициатива. За съжаление „виновниците” за коментара не намериха време да драснат няколко реда. Затова ще споделя моите мисли, но не и чувствата и трепетите на съучениците на Петър Йочев.

Животът е шарен. Той поднася много весели емоции и преживявания. Особено, когато си потопен в щастливите teen години. Но ни предлага и изпитания, които ни връщат към реалностите и бързо отнасят сладникавия вкус на безгрижните младежки дни. В тези случай животът, най-често, ни изненадва. Стресира ни. Кара ни да се чувстваме слаби и неподготвени.

Ужасно е да научиш, че един лъчезарен приятел, един енергичен съученик е застигнат от коварно заболяване. Първото усещане е смазващо. Чувстваш се малък, нищожен и неспособен да помогнеш. Болката и отчаянието изпълват съзнанието ти. Едва тогава разбираш истинския смисъл на приятелството. Осъзнаващ, че имаш ужасна нужда от други сърца, с които да споделиш болката, от други души, с които да заредиш вярата, от други очи, в които да прочетеш надеждата. Разбираш истинския смисъл на всяка дума в онзи култов рефрен „Кълна се попадне ли в беда един от нас да му подам ръка и в лош за мене час!”. И неусетно ставаш част от общността на Езиковата – тази, която никога не изоставя приятелите.

Последните 13 години от живота ми са неразривно свързани с Езиковата и нейните традиции. Но за пръв път през тези дни почувствах истински Духа на гимназията. Стремежът да държиш на приятелите. Да си солидарен с техните болки и трудности.

Радвам се, че Езикова гимназия, най-после, се държи като общност. Че може да участва така масово и безкористно в полза на своя кауза.

Радвам се, че всички преоткриваме благотворителността, закътана в душите ни.

Гордея се с прекрасните момичета и момчета от 11 Е клас! Техните сърца докоснаха Духа на гимназията и възродиха чувството да си част от общността на Езиковата!

Затова нека бъдем солидарни с 11 Е! Заради Петър, Езиковата и себеуважението!

6.12.2007 - Иво Райнов

За нашия прекрасен Петър!

Изгубиха се усмивките, изгуби се смеха откакто го няма. Нека да помогнем този прекрасен човек отново да се върне при нас! Нека помогнем на един талантлив млад човек, с огромни перспективи и възможности да доживее своето прекрасно бъдеще! Нека заедно облекчим болката му,нека помогнем един ценен живот да продължи да съществува! Той страда от неправилно израстване на нерв на гръбначния стълб, нерв който засяга неговото дишане и движение. Интервенцията може да бъде извършена само в Германия, в България никой прехвален професор или доктор не се наема - замислете за сериозността на проблема! Нека ние всички заедно - ОБЩНОСТТА НА ЕЗИКОВАТА и всички други бъдем съпричастни към неговата мъка. Цената на неговия безценен живот възлиза на 40 000 евро. Нека помогнем на нашия скъп приятел донесъл ни толкова радост и смях не само с многобройните отличия и олимпиади, които спечели, а и с доброто си сърце живинката, която той притежава, онзи прекрасен дух на истинския човек - този който все по-рядко срещаме около нас. Нека спасим онези прекрасни очи, чийто поглед ни озаряваше толкова години, онзи прекрасен дух на боец и онзи приятел, който НИКОГА НЯМА ДА ИЗГУБИМ! МОЛЯ ПОМОГНЕТЕ!

Георги - 11 "е"