Заветът на Ботев

Една смърт е всичко,
за което си заслужава
всякое свое и лично
да потопиш във забрава.
Дългият път на сърцето
първо трябва да съзреш,
може да обърнеш небето,
но да намериш копнеж
по човешкото и достойно,
дето в душата буйно гори,
а го гасим двойно и тройно,
за да спи съвестта, спи.
Една смърт трябва да стига,
(а дори не е смъртта една) -
народният дух да повдига
и да го спасява от глупостта.
Животът е на живот равен.
Даде ли живота си някой за теб
дай му своя, но нека е славен,
нека гледа с упорство напред.
Дай ответ с живина и борба
на смъртта на поета - завет,
не от кръв се нуждаем сега,
а от разумни животи безчет.