Аз съм добре. Още съм в период на приспособяване. Тук всичко е различно. Първите 3-4 дена всички стипендианти на ASSIST бяхме в Кънектикът. Играхме различни игри, за да се опознаем, ходихме на екскурзия да Бостън. Проведохме вечер на талантите. Беше много хубаво и последната вечер всички бяха много тъжни. Мисълта, че оставаш сам е ужасна.

Училището ми е в Rome, Georgia. Градът е големичък на територия, но не е като Ню Йорк или другите големи градове. Намира се на около час и половина от Аталанта. Училището е страхотно! Също като във филм. Много ми харесва – сградите, спортните площадки, природата. Намира се в планинска местност и има много гори и катерички. Все още ми е трудно да свикна с ученето. За местните ученици, може би, не е трудно, но на мен ми вадят здравето с тези тестове. Едно послание към всички от Езиковата: Ако някога сте се оплаквали, че 3 задачи по математика са много за един час......... вземете си думите назад.! Тук едно контролно по математика е с 18-20 задачи. По физика да не говорим. Същата работа, с всички изчисления, измервания и т.н.... Ужасно е! Много са напреднали с техническото оформление на поставените задачи. Някои ученици правят всичко на компютри, с проектири и т.н. Техниката така е навлязла в живота, че е ограничила максимално комуникацията. Домашните, оценките и всичко става в web сайта на училището.

Хората са особени. Тук трудно можеш да кажеш на някого приятел!  Не знам дали защото е частно училище или навсякъде е така.Определено трудно се намират истински хора. Но се свиква и ще се справя.
Тук всеки ученик, който е на общежитие има и приемно семейство. Може би аз бях първата, която си намери такова, защото.......Приемната ми майка е българка!!!  Живее тук от 10 години. Много е мила, ама ние всички българи сме така! Първият път, когато започна да ми говори на български направо се просълзих. Страшна! Аз съм голяма късметлийка!

Това е засега. Поздрави на всички в Езиковата.